http://pmg-sliven.com/bg

NOTE: To use the advanced features of this site you need javascript turned on.

Начало Новините Новини Меню ОТКРОВЕНИЕ ЗА СМИСЪЛА НА ТОВА, ДА СИ ЖИВ
ОТКРОВЕНИЕ ЗА СМИСЪЛА НА ТОВА, ДА СИ ЖИВ PDF Print E-mail

Красива тъжно-иронична приказка, която ни кара да се усмихваме омиротворени в себе си и да изживеем онова, което преди много векове Аристотел нарича „катарзис“. Послания от сцената, които докосват най-ранимите ни човешки места. Това е усещането след края на спектакъла „Миг преди края“ по Ерик-Еманюел Шмит на театралната трупа на ППМГ „Добри Чинтулов“ с ръководител Веселина Симеонова.

Ежедневието притъпява усещанията. Граничните състояния на духа и тялото връщат към Смисъла. Оттук започват смисловите внушения на пиесата „Хотел между тоя и оня свят“ на Ерик-Еманюел Шмит, в която няколко души, поставени на кръстопътя между живота и смъртта, търсят истините за себе си и за света. В интерпретацията на театралната трупа на ППМГ от текста на автора селективно е изведена като основна темата за любовта и за всички съпровождащи я страхове, болки, надежди и очаквания. Затова и спектакълът е с различно от авторовото заглавие, съзнателно избягващо назоваването на отвъдното.

Той не залага на драматичната изповедност, която създава болезнено напрежение, макар че авторовият текст крие такива възможности. Остроумните комични ситуации от текста на Шмит не са решени като остра и трагична ирония и самоирония на духа. Няма и следа от сарказъм. Репликите на персонажите са по-скоро снизходително и съпричастно иронични и самоиронични, намиращи тънката граница между драматичната и комичната страна на живота. Сериозни и тежки житейски проблеми са интерпретирани с лекота и свеж хумор. Зрителят остава удивен от способността да се говори обикновено, леко и просто за онези неща от живота, които товарим с разбирането, че са най-важните, сложните и трудните. В това е едно от най-големите достойнства на спектакъла – да покаже, че няма тежки драми извън нашето желание да ги приемаме за такива, че въпреки заблудите и илюзиите си, можем да намерим любовта и истината, че животът е най-ценното, че смъртта не е страшна... Без особено претенциозна словесност, зад сценичното присъствие на всеки персонаж прозира една мъдра и проста философия за живота – човек винаги има шанса да се промени, стига някой наистина да му повярва. Мигът преди края, в който (в условно наречения "хотел") някои от персонажите очакват смъртта си, а други - завръщането си на земята, е мигът на откровението за смисъла на това, да си жив.

Всеки един от персонажите в спектакъла е с характерен облик, постигнат и със сценичните костюми.

Сценографията не е само декоративна рамка на спектакъла. Тя безспорно е стилизирана, условна, но има и допълваща внушенията функция – при излизането на всеки от обитателите на „хотела“ стрелките на асансьора светват нагоре (към небето, разбирай смъртта) или надолу (към живота). Освен наслагващите се смисли от ценностен характер, свързани с опозицията „горе“ – „долу“, в тази символика е потърсен и друг ефект: когато централният персонаж трябва да поеме съдбовното си пътуване с асаньора и публиката е в очакване коя стрелка ще светне, всъщност не светва нито една от двете стрелки. Така зрителят е оставен сам да стигне до идеята, че всъщност по-важен е мигът преди края, а не самият край, независимо дали той води нагоре или надолу.

Адекватна и допълваща смисловите внушения на спектакъла е и музиката.

Спектакълът на театралната трупа на ППМГ, която съществува вече 10 години, определено показва израстване във всяко отношение. В основата на всяко сценично решение стои екипна работа, вещо ръководена от Веселина Симеонова, която като режисьор е намерила най-точния баланс между различните елементи на спектакъла. Не е без значение фактът, че изпълнителят на главната рола в спектакъла Ивайло Киров преди броени месеци бе поканен от директора на ДТ „Ст. Киров“ да се включи в постановката на „Тектоника на чувствата“ от същия автор на Сливенския театър. Работата му в среда на професионалисти очевидно дава резултат. Ивайло Киров влезе и в ролята на режисьор на спектакъла редом с Веселина Симеонова. А за да се осъществи тази идея, цяла година неуморно се трудиха ученици от 10., 11., 12. клас. Поздравления за страхотната игра на Ивайло Киров, Никола Янилинов, Камелия Василева, Георги Друмев, Йоана Минчева, Николета Генова, Нивелин Атанасов, Кристина Георгиева, Ивайло Стойков, Ивайло Ставрев. Благодарност и на Наталия Димитрова, Мартин Славов, Мартин Нанков, Преслава Юриева, Преслава Стефанова.

Спектакълът „Миг преди края“ по Ерик Еманюел Шмит на театралната трупа при ППМГ ще се играе отново на 18 май в зала „Сливен“ от 18.30 часа.